Прекратяване на изпълнението /поради липса на имущество/

Изпълнението по едно изпълнително дело може да бъде прекратено в някои от хипотезите посочени в чл. 433 ал. 1 от ГПК, т.е при следните варианти:

1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;

2. взискателят е поискал това писмено;

3. изпълнителният лист бъде обезсилен;

4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;

5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;

6. (доп. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83;

7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 ;

8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

 

      Плащането на задължението преди да бъде образувано изпълнителното дело; конкретното желание на взискателя за прекратяване на производството или прекратяването му – посредством акт на Съда (вследствие от действия, извършени в съдебна фаза), са безспорни основания и техния анализ не е предмет на настоящето изложение.

    През 2015г. ВКС реши въпроса за прекратяване на производствата поради неизвършване на изпълнителни действия от взискателя в период от 2 години.

     В същото Решение, ВКС записа, че неплащането на дължите към ЧСИ такси от страна на взискателя НЕ е основание за прекратяване на делата, а е такова за търсене на дисциплинарна отговорност от съдебните изпълнители. Т.е „премахна” едно от основанията за прекратяване (поради неплащане на такси) и останаха седем.

 Някак встрани обаче остана разрешението, дадено в т. 5, а именно: „посоченото от

взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество”

        По темата е налична твърде оскъдна съдебна практика. Причината за това е: нежеланието на взискателите да прекратят делата на горното основание, а от друга страна и поради обстоятелството, че отказа на съдебните изпълнители НЕ подлежи на обжалване.

        За нас обаче, това основание си е толкова годно да прекрати едно изпълнително дело, колкото и всички останали.

       На първо място по тази точка могат да се възползват три типа хора:

       Такива без лично имущество (без имот и/или МПС)

       Такива, които имат само един имот, който им е единствен (и Важно условие: не е ипотекиран) и

        Такива, които имат повече от един имот, като за този – втория са правени опити за продажба (няколко), но те не са довели до необходимия резултат. За нас е спорен въпроса: следва ли втория имот и/или първия да е с ипотека или това изискване на закона се отнася само за НЕ ипотекираните имоти. По този въпрос закона мълчи, но пък е записано, че достатъчно условие е: Взискателя да е посочил този имот и той да се е продавал безрезултатно през известен период от време.

        По-интересният въпрос обаче е: как се прекратяват тези дела, след като отказа на ЧСИ да прекрати не подлежи на обжалване ?

         За нас: по силата на закона. Без да е необходимо, без да е налице изричен акт на съдебния изпълнител по темата. Това прекратяване обаче ще е налице при наличието на няколко предпоставки, които ще трябва да са налице едновременно.

        Интересен би бил подхода на длъжника при направено искане за прекратяване на посоченото основание. За нас отправено искане до съдебния изпълнител би било лишено от смисъл. Лишено от смисъл е и отправено искане за прекратяване поради бездействие на взискателя в период по-дълъг от две години. В двете хипотези (при наличие на условия и предпоставки) пътят за защита е един: чрез дела. Към настоящият момент българското законодателство не предлага различно решение, но и по сега действащото законодателство вариантите за прекратяване на едно изпълнително дело никак не са сведени до минимум, като е въпрос на желание и упоритост за „прокарване” на съдебна практика по темата, тъй като другата алтернатива е: ситуацията на вечния длъжник, а така обсъжданият закон за личен фалит към момента няма перспектива да бъде приет.