Как се изчислява удръжката от трудово възнаграждение при запор?

КАК СЕ ИЗЧИСЛЯВА УДРЪЖКАТА ОТ ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ ЗАПОР?

 

Едни от най-често задаваните въпроси към нас са свързани с начина (формулата), по които се изчисляват удръжките от трудово възнаграждение по наложени запори. За голямо съжаление, считаме, че работодателите и техните счетоводители прилагат и тълкуват закона погрешно, поради което с настоящата статия ще се опитаме да онагледим сметките.

Несеквистируемият доход е уреден в чл. 446 от ГПК. В нормата са разгледани три хипотези, при които длъжникът ще получава различна по размер заплата.

А) ако получава заплата, която е в границите между минималната и двукратният й размер (към днешна дата: между 650 и 1300лв.)

Б) ако получава между двукратният размер на минималната заплата и четирикратният й размер (1300-2600)

В) Над четирикратният размер на минималната работна заплата, т.е над 2600лв.

Трудностите обаче се забелязват при изчисляване размера на удръжката при първата хипотеза, когато заплата варира между минималната и двукратният й размер. Секвестируемата част се изчислява като съответна дробна част от цялото нетно възнаграждение по скалата на чл. 446 от ГПК, но размерът на удръжката НЕ може да накърнява несеквистируемият минимум, който е в размер на минималната работна заплата и който е гарантиран на длъжника.

Сметките се правят по следната формула:

От Брутното трудово възнаграждение се изваждат данъците, изваждат се осигуровките и се изважда и минималната работна заплата. Това е!

Примери:

Ако нетното възнаграждение е 980лв. и повече и при хипотеза, че длъжникът (например) няма непълнолетни деца, които да издържа, сметката би изглеждала така: 980:3=327лв., които 327лв. трябва да отиват по запора, а за длъжника да остава сумата от 653лв., която сума му е гарантирана и под която сума не може да се изпълнява.

Ако длъжникът обаче получава по-малко от 980лв, то горното правило не може да се приложи, защото ще се наруши несеквистируемият минимум. Така например, ако длъжникът получава работна заплата, в размер на 950лв., то по горната формула, сметката би изглеждала така:

950:3=317лв., които би трябвало да отидат по запора, но в тази хипотеза за длъжника остават за получаване: 633лв., която сума е под минималната заплата за страна, а минималната заплата не подлежи на запор. Така че, при този вариант удръжката няма как да 317лв., а следва да е 300лв., за да може минимумът от 650лв. да остава за лицето.

    Същото е и ако длъжникът получава 800лв. заплата, тогава: 800:3=267лв.,  но за лицето остава за получаване: 533лв., което също е под минимума и следователно удръжката следва да е: 150лв., а не 267лв., както се смята погрешно.

В тези последните варианти, при които разликата между сумата, която следва да се получава и реално удържаната, е значителна, то нашият съвет е да се подават жалби и да се искат обратно от частните съдебни изпълнители неправомерно удържаните суми, за да може в следващият месец да не се накърнява сумата, която представлява законодателно уреден минимум.

За повече информация или съдействие можете да се свържете с нас по телефон, имейл или да ни пишете във Фейсбук.
 

Екипът на "Правни услуги" организира и консултации на определено от клиентите място със собствен транспорт, което включва:

Запознаване с детайлите на поставените проблеми на самото място.
Тълкуване и анализ на поставените цели и задачи.
Изготвяне на примерен вариант за решение.

Цената на услугата е по договаряне и зависи от отдалечеността на населеното място и сложността на поставените за решение въпроси.
Телефон за връзка с нас:+ 359 876 566 732
e-mail:office.publichnaprodan@gmail.com
www.facebook.com/Publichnaprodan