Конституционният съд се произнесе по въпроса за Юрисконсултските възнаграждения

Конституционният съд се произнесе по въпроса за  Юрисконсултските възнаграждения

          С решение от 29.09.2016г. Конституционният съд на Република България прие, че присъждането на разноски по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства на юрисконсулти НЕ е противоконституционно. (Решението е достъпно на сайта на Съда)

   Няма и не можем да си позволим да коментираме мотивите на конституционните съдии, но ще си позволим да коментираме причината за сезирането на Конституционния съд и следствието от това решение.

      Причина: начисляването на юрисконсултски възнаграждения върху малки и средни задължения, с което се увеличава значително общото задължение към кредитора. Идеята тук беше, че юрисконсулта е на трудов договор, плаща му се заплата, а начислените възнаграждения не са за него, а за неговия работодател, като последния получава повече от дължимото му.

   Пример: дълг към мобилен оператор за 50лв. За снабдяване с изпълнителен лист – 300/350лв. юрисконсултско възнаграждение; за образуване на изпълнително дело още 300/350лв. и се формира общ дълг от 650/700лв., върху който се начисляват такси на ЧСИ, като при реално изплащане на задължението, кредиторът по едно такова дело ще получи минимум 700лв. (дължат му се 50лв.).

     Ако същият този кредитор беше ползвал не своя юрисконсулт, а адвокат, щеше да получи отново 700лв., но тези суми нямаше да са му чиста печалба. Той преди това е трябвало да плати (с реални пари) на адвокат и тези 600/650лв. щяха да са му съдебно признати – разноски.

   На първо четене разлика за длъжника: няма, той ще си плати така или иначе 700лв. (минимум и без таксите на ЧСИ) за задължение, в размер на 50лв.

   Реално обаче не е така ! При голям брой дела, които предстои да бъдат заведени (например от колекторска фирма, закупили огромен обем непогасени задължения) - не се ползват адвокатски услуги. Пример: 10 дела по 50лв. = 500лв. търсимо задължение от конкретен кредитор. Ако въпросния кредитор използва услугите на работника си (юрисконсулт) разходи няма да има. Ако използва обаче услугите на адвокат: 10 дела по 650лв. = 6 500лв. Тук вече „математиката я няма”. Няма кредитор, който да похарчи 6500лв., за да събере 500лв. Не е невъзможно, но за никой кредитор не би имало сигурност, че ще събере всички сторени от него разноски (длъжника може да живее в чужбина и кредитора никога да не получи реално плащане.

    Нямаше и да се образуват дела за погасени по давност вземания, защото при направено възражение за погасителна давност, кредитора „гори” с реално дадени 600/650лв. за адвокат (а ако делото се води от юрисконсулт не се губи нищо, тъй като нищо не се плаща). Следователно: Сега могат да се образуват дела за погасени задължения. Може да се „разбива” едно общо задължение на няколко малки, като между тях да се търси и юрисконсултско възнаграждение; може да се търсят и реално погасени задължения и всичко това ще струва: месечното трудово възнаграждение на работника (юрисконсулт), без да се влагат други средства. Дори към момента голяма част от монополите, банките, колекторските фирми……образуват дела на принципа: „Ако мине номер !?!” Ако обаче Решението на Конституционния съд беше в обратната посока – щеше да се преустанови една изключително порочна практика !

    Поради изброените по-горе причини, с настоящето считаме, че Конституционният съд на Република България се произнесе с решение, което със сигурност НЕ е в интерес на гражданите, като за нас остава надеждата заявените промени в ГПК в тази и подобни насоки да видят „бял свят” съвсем скоро.