Как се събират погасени по давност вземания ??? /от първо лице, единствено число/

     Вероятно през далечната 2007г. съм имал сключен договор за мобилни услуги с един от мобилните оператори в страната. Поради лично желание да сменя доставчика на услуги съм сменил и оператора, като следствие от тази смяна (явно, но без да съм сигурен), е останала не погасена сума в размер на 94.54лв. (дали е останала незнам, а може и да съм я платил….никой не може да бъде сигурен.)

     През 2016г. обаче съм „даден” на Арбитражен съд София, като срещу мен е образувано Арбитражно дело. На адреса на родителите ми получавам и искова молба, от която е видно, че една колекторска фирма търси от мен следните суми:

  • 94.54лв. – главница
  • 106.05лв. – мораторна лихва
  • 215.00лв – юрисконсултско възнаграждение
  • ОБЩА сума: 415.59лв.

 

Да ми е честито !!

От съобщението се чете, че имам право на писмен отговор в 7-мо дневен срок от получаването на предявената срещу мен искова молба от страна на въпросната колекторска фирма.

За да е всичко според правилата и коректно, ми е изпратено и Разпореждането на Арбитражния съд (с дата 03.06.2016г.), от което мога да видя посочените по-горе обстоятелства.

     Разбира се, наред с всички документи, получавам един куп книжа, с които въпросната колекторска фирма ме уведомява за следното:

  1. През далечната 2009г. между колектора и мобилния оператор бил сключен договор

за цесия ?? Аз, разбира се, съм си редовно уведомен за този договор, като както пише в исковата молба: съм „уведомен по надлежен начин” По-долу се чете, че пощенските пратки се доставяли (това във връзка с уведомлението до мен за цесията) до пощенската кутия на адреса ми, посочен в първоначално сключения между мен и оператора договор.

ПРЕВОД: Договор между мен и мобилния оператор НЯМА. (не е представен, не мога да видя какъв адрес съм оставил, не е ясно има ли въобще такъв договор). Няма данни и не е ясно дали въобще дължа, но пък е видно, че това което УЖ дължа, вече е продадено на колекторска фирма, която е закупила УЖ дължимото от мен през 2009г. За тази покупка, аз съм разбрал някъде след 2009г., като съм „уведомен по надлежен начин”

     Как съм уведомен ? Много просто: когато съм сключил договора (само мога да предполагам, че това е станало 2007г.) – преди повече от 9 (девет години), съм живял на определен адрес (при родителите ми), като съм и посочил този адрес за мой (мое предположение – няма как да съм сигурен). 9 години по-късно обаче съвсем не живея на същия адрес, но пък съобщението e изпратено до този адрес. Естествено, никой не ме е търсил, просто трябва да се радвам, че все още имам/е пощенска кутия. Ако нямаше такава, никак нямаше да мога да разбера нито за съобщенията за покупко-продажба на задължения, нито за образуваното срещу мен арбитражно дело. Да живеят пощенските кутии !!!

     Кой обаче е пускал писмата в старата пощенска кутия на родителите ми ? Как кой ? Дружество: „Дайрект Сървисиз” ООД гр. София. Въпросното дружество е издало удостоверение, от което е видно, че е пускало писмата в пощенската кутия на родителите ми през далечната 2010г. Странно…….

Подпис под удостоверението: на г-н Антон Асенов…?

    Извод: Едно юридическо лице издава някакво удостоверение, с което удостоверява, че преди повече от 6-7 години е „пуснало писмо” в пощенска кутия. За яснота: доказването на обстоятелството, че съм уведомен за нещо става по следния начин: „удостоверявам, че преди 6-7 години” пуснах едно писмо в една пощенска кутия !

    Дружеството – куриер пък се занимава по предмет с: производство и продажба на плоски карти ??? Архивиране на данни и документи ?? превозни сделки, хотелиерски услуги, ресторантьорство и други дейности, нямащи нищо общо с пощенските услуги ! Управител: Тодор Тодоров!

      Това обаче не е всичко:

    Във въпросната искова молба (с която се търсят едни 416лв. от мен) е записано следното: „Предвид обстоятелството, че голяма част от ответниците (разбирайте длъжниците), желаят да сключат споразумение за разсрочено плащане………..Моля, да изпратите и проект за споразумение ! „ (обръщението е до Арбитражния съд, който трябва да ми изпрати и проект за споразумение !)

   В чл. 3 от въпросния проект се чете, че се съгласявам, че дължа 416 лв. на колекторската фирма, признавам ги и няма да ги оспорвам !

Това, обаче означава, че признавам дълга и давността се прекъсва по смисъла на чл. 116 б. „а” от ЗЗД

Цитирам:

Чл. 116. Давността се прекъсва:

а) с признаване на вземането от длъжника;

Скъпи приятели,

Така НЕ се събират задължения. Въпросните „богатеят” на гърба на хората. Чрез арбитражни съдилища събират погасени задължения. (само за справка: давността тук е 3 години, а търсят суми от преди 9 години). Статията не цели да опетни или да провокира конкретно дружество. Всички работят по този начин, включително и БАНКИТЕ. Последните поне отправят исканията си до граждански съд.

Оставаме с надежда, че предложените изменения в ГПК този път ще видят „бял свят” и споровете между потребители и всякакъв вид монополисти и/или търговски дружества имащи за предмет: „събиране на задължения” ще се решават посредством граждански съд !