ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ НА ВКС прекратяване на изпълнително дело

Според  тълкувателното решение на ВКС Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните факти.

Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Бележки от екипа:

С въпросното Тълкувателно Решение, ВКС е разгледал въпроса за давността или иначе казано, кога ще се прекрати производството, в хипотеза, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, в продължение на две години. Коментиран е и въпроса: кои действия са изпълнителни и кои не, като според ВКС: Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др

Изпълнителното производство обаче може да бъде прекратено и на друго основание, а именно: на основание чл. 433 ал. 1, т.5 от ГПК: Когато посоченото от взискателя имущество НЕ може да бъде продадено и НЕ може да бъде намерено друго секвистируемо имущество.  В тази хипотеза за нас, също не е необходимо да бъде постановен изричен акт, от страна на съдебния изпълнител, защото както се е произнесъл ВКС: „Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право”